2 jun 2013, 17:42

На славея

  Poesía » Otra
881 0 0

НА СЛАВЕЯ

 

Защо ме трогва твоята песен?

Дали защото обичам да пея

и с твоята песен сърцето ми сгряваш?

Или защото любовно унесен,

с поглед отнесен

ти душата си на всички раздаваш?

 
Макар да се криеш, тъй нежен и скромен

и слава да не търсиш в света ни огромен,

днес почти няма място тук, на Земята,

където за теб да не знаят, защото

звучи и днес твоята песен позната,

там нейде в листата и слави доброто. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ренета Панкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...