Jun 2, 2013, 5:42 PM

На славея

  Poetry » Other
878 0 0

НА СЛАВЕЯ

 

Защо ме трогва твоята песен?

Дали защото обичам да пея

и с твоята песен сърцето ми сгряваш?

Или защото любовно унесен,

с поглед отнесен

ти душата си на всички раздаваш?

 
Макар да се криеш, тъй нежен и скромен

и слава да не търсиш в света ни огромен,

днес почти няма място тук, на Земята,

където за теб да не знаят, защото

звучи и днес твоята песен позната,

там нейде в листата и слави доброто. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ренета Панкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...