2.06.2013 г., 17:42

На славея

882 0 0

НА СЛАВЕЯ

 

Защо ме трогва твоята песен?

Дали защото обичам да пея

и с твоята песен сърцето ми сгряваш?

Или защото любовно унесен,

с поглед отнесен

ти душата си на всички раздаваш?

 
Макар да се криеш, тъй нежен и скромен

и слава да не търсиш в света ни огромен,

днес почти няма място тук, на Земята,

където за теб да не знаят, защото

звучи и днес твоята песен позната,

там нейде в листата и слави доброто. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ренета Панкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...