На Слънчо

Poesía

673 0 3

Винаги самотен...
Откакто ние с теб
двама се разделихме...
Спомням си деня, когато
каза просто „Съжалявам”

и аз ядосан тръгнах утехата си да търся.
Не, не ми казвай, знам, че си вече с друг...
Късно е за извинения,

щом лицата ни
все тъй натъжени мълчат...
Късно е и за закъснялата целувка,

и за всички думи,

изричани с любов от мен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

akonitin (Никодим Сертов)

Мостовете дървени зад себе си изграяй,
до момента в който каменен се случи
и тогава своята врата ти не затваряй,
тъй дяда ми Аугусто Пиночет мъ учи.

2009-07-20T19:24:39+03:00
ednorog (Арда Георгиева)

Поздравче!

2009-07-20T07:45:34+03:00
gefita (Георги Табаков)

Изричай ги пред теб и тя да знае за усещането ти.
Ще си горд,когато тя те мисли с доброта и топлина нежна.
Подарил си й незабравима любов.Не е от значение обичали те,ценно е да те е обичала и доброта запазила за теб.

2009-07-19T23:55:37+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0