Nos7radam (Ноно Якимов)
68 58
19 jul 2009, 23:36

На Слънчо 

  Poesía
530 0 3

Винаги самотен...
Откакто ние с теб
двама се разделихме...
Спомням си деня, когато
каза просто „Съжалявам”

и аз ядосан тръгнах утехата си да търся.
Не, не ми казвай, знам, че си вече с друг...
Късно е за извинения,

щом лицата ни
все тъй натъжени мълчат...
Късно е и за закъснялата целувка,

и за всички думи,

изричани с любов от мен...

© Ноно Якимов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мостовете дървени зад себе си изграяй,
    до момента в който каменен се случи
    и тогава своята врата ти не затваряй,
    тъй дяда ми Аугусто Пиночет мъ учи.
  • Поздравче!
  • Изричай ги пред теб и тя да знае за усещането ти.
    Ще си горд,когато тя те мисли с доброта и топлина нежна.
    Подарил си й незабравима любов.Не е от значение обичали те,ценно е да те е обичала и доброта запазила за теб.
Propuestas
: ??:??