Винаги самотен...
Откакто ние с теб
двама се разделихме...
Спомням си деня, когато
каза просто „Съжалявам”
и аз ядосан тръгнах утехата си да търся.
Не, не ми казвай, знам, че си вече с друг...
Късно е за извинения,
щом лицата ни
все тъй натъжени мълчат...
Късно е и за закъснялата целувка,
и за всички думи,
изричани с любов от мен...
© Ноно Якимов Все права защищены
до момента в който каменен се случи
и тогава своята врата ти не затваряй,
тъй дяда ми Аугусто Пиночет мъ учи.