На Слънчо

Поезия

672 0 3

Винаги самотен...
Откакто ние с теб
двама се разделихме...
Спомням си деня, когато
каза просто „Съжалявам”

и аз ядосан тръгнах утехата си да търся.
Не, не ми казвай, знам, че си вече с друг...
Късно е за извинения,

щом лицата ни
все тъй натъжени мълчат...
Късно е и за закъснялата целувка,

и за всички думи,

изричани с любов от мен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

akonitin (Никодим Сертов)

Мостовете дървени зад себе си изграяй,
до момента в който каменен се случи
и тогава своята врата ти не затваряй,
тъй дяда ми Аугусто Пиночет мъ учи.

2009-07-20T19:24:39+03:00
ednorog (Арда Георгиева)

Поздравче!

2009-07-20T07:45:34+03:00
gefita (Георги Табаков)

Изричай ги пред теб и тя да знае за усещането ти.
Ще си горд,когато тя те мисли с доброта и топлина нежна.
Подарил си й незабравима любов.Не е от значение обичали те,ценно е да те е обичала и доброта запазила за теб.

2009-07-19T23:55:37+03:00