28 feb 2025, 20:00

На среща с дим

361 0 0

В ден мъглив, един студен,

седнал бях в бара задимен,

а до мен стоеше тя

-жена от моята мечта.

И сякаш през дима цигарен,

от нейната усмивка бях погален.

В очите и пламъче играе,

в косите ореол сияе.

Гледах и не можех аз да разбера,

реалност ли е или е дяволска игра.

Дали е на цветята фея,

или пък има нещо тъмно в нея.

Сервитьорка ром ми носи,

а в главата имам хиляди въпроси.

Навярно искат я мнозина,

а аз с Бог или с дявола да вляза във комбина?

И пак усмивката красива твоя,

вина ми носи, че искам да си само моя.

Тъй стоя а времето минава,

ромът в чашата ми не остава.

Пали тя последната цигара,

в спомена остава този ден от календара.

Не знаех аз за утрешния ден,

но се надявах да си пак до мен.

В миг, залисан в тишината

Почувствах аз прегръдката на самотата

В този бар, така любим,

останах сам… с цигареният дим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...