На среща с дим

В ден мъглив, един студен,

седнал бях в бара задимен,

а до мен стоеше тя

-жена от моята мечта.

И сякаш през дима цигарен,

от нейната усмивка бях погален.

В очите и пламъче играе,

в косите ореол сияе.

Гледах и не можех аз да разбера,

реалност ли е или е дяволска игра.

Дали е на цветята фея,

или пък има нещо тъмно в нея.

Сервитьорка ром ми носи,

а в главата имам хиляди въпроси.

Навярно искат я мнозина,

а аз с Бог или с дявола да вляза във комбина?

И пак усмивката красива твоя,

вина ми носи, че искам да си само моя.

Тъй стоя а времето минава,

ромът в чашата ми не остава.

Пали тя последната цигара,

в спомена остава този ден от календара.

Не знаех аз за утрешния ден,

но се надявах да си пак до мен.

В миг, залисан в тишината

Почувствах аз прегръдката на самотата

В този бар, така любим,

останах сам… с цигареният дим.