В ден мъглив, един студен,
седнал бях в бара задимен,
а до мен стоеше тя
-жена от моята мечта.
И сякаш през дима цигарен,
от нейната усмивка бях погален.
В очите и пламъче играе,
в косите ореол сияе.
Гледах и не можех аз да разбера,
реалност ли е или е дяволска игра.
Дали е на цветята фея,
или пък има нещо тъмно в нея. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация