1 abr 2020, 7:52

На среща с любовницата "Вечер"

  Poesía
625 5 8

Просмукан от наивността на просяк,

очаквам те и нека ми се случиш!

Пристигаш вкъщи - Вечер тъмнокоса,

превземаш ме - аз в тебе ще се сгуша!

 

Простил съм ти, че ми изневеряваш

и всяка утрин тръгваш мълчешката.

Със ласките си други да даряваш,

простил съм ти, не виждаш ли сълзата?!

 

Оставам сам, ще чакам нова среща,

денят се е приготвил с куп плесници.

Но аз те знам, ще дойдеш пак гореща

с пияните проблясващи зеници.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...