25 mar 2008, 22:23

На стария учител

  Poesía
2.3K 0 14
 

Изтрийте вече черната дъска

и не пишете тоя ден по нея.

Той писал е във вашите сърца.

От там четете спомена за него.

 

Когато бие първияt звънец,

станете прави. Той го заслужава.

Изчакайте. Ако не дойде днес,

от утре вече друг ще преподава.

 

И тихи сте в свободния си час.

И стъпвате из стаята на пръсти.

И все едно, че той е влязъл в клас.

И проверява - кой, защо отсъства...

 

Живял в почти безизразен контраст:

катедра - стол и дневник недописан.

Той ще се чувства оценен от вас,

когато разберете, че ви липсва.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...