25.03.2008 г., 22:23

На стария учител

2.3K 0 14
 

Изтрийте вече черната дъска

и не пишете тоя ден по нея.

Той писал е във вашите сърца.

От там четете спомена за него.

 

Когато бие първияt звънец,

станете прави. Той го заслужава.

Изчакайте. Ако не дойде днес,

от утре вече друг ще преподава.

 

И тихи сте в свободния си час.

И стъпвате из стаята на пръсти.

И все едно, че той е влязъл в клас.

И проверява - кой, защо отсъства...

 

Живял в почти безизразен контраст:

катедра - стол и дневник недописан.

Той ще се чувства оценен от вас,

когато разберете, че ви липсва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Калчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...