Събудих се от плачещия стон в прозорците,
прегърнали сълзите ми, среднощните,
ръцете ми, дори в съня, обесиха милувките,
удавена в изсъхналия пламък на свещта,
преглъщам,
с дъх на восъчно...
Очите ми, безсънните, порязаха въздишките,
разкъсан, въздухът попива ме,
студът, оставил сини тайни по ръцете ми,
нашепва за забравено,
напомня,
че е истински...
© Ася Todos los derechos reservados
Любим...!