6 ene 2008, 14:32

на сутринта

  Poesía
826 0 25

Събудих се от плачещия стон в прозорците,

прегърнали сълзите ми, среднощните,

ръцете ми, дори в съня, обесиха милувките,

удавена в изсъхналия пламък на свещта,

                преглъщам,

                            с дъх на восъчно...

Очите ми, безсънните, порязаха въздишките,

разкъсан, въздухът попива ме,

студът, оставил сини тайни по ръцете ми,

нашепва за забравено,

               напомня,

                           че е истински...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ася Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невероятен изказ!
    Любим...!
  • "Очите ми, безсънните, порязаха въздишките,

    разкъсан, въздухът попива ме,

    студът, оставил сини тайни по ръцете ми,

    нашепва за забравено,

    напомня,

    че е истински..."

    Как не съм те чела досега...Въздействаш ми много силно...Поздравления!!!




  • Не успявам да прочета всичко,което се публикува и така пропускам качествена поезия.Като твоята.Затова се връщам назад и препрочитам.
    Поздрави от мен ,Ася!
  • Прекрасно!!!
  • Благодаря ви!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...