6 ene 2008, 14:32

на сутринта 

  Poesía
719 0 25

Събудих се от плачещия стон в прозорците,

прегърнали сълзите ми, среднощните,

ръцете ми, дори в съня, обесиха милувките,

удавена в изсъхналия пламък на свещта,

                преглъщам,

                            с дъх на восъчно...

Очите ми, безсънните, порязаха въздишките,

разкъсан, въздухът попива ме,

студът, оставил сини тайни по ръцете ми,

нашепва за забравено,

               напомня,

                           че е истински...

 

© Ася Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??