Jan 6, 2008, 2:32 PM

на сутринта

  Poetry
830 0 25

Събудих се от плачещия стон в прозорците,

прегърнали сълзите ми, среднощните,

ръцете ми, дори в съня, обесиха милувките,

удавена в изсъхналия пламък на свещта,

                преглъщам,

                            с дъх на восъчно...

Очите ми, безсънните, порязаха въздишките,

разкъсан, въздухът попива ме,

студът, оставил сини тайни по ръцете ми,

нашепва за забравено,

               напомня,

                           че е истински...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ася All rights reserved.

Comments

Comments

  • Невероятен изказ!
    Любим...!
  • "Очите ми, безсънните, порязаха въздишките,

    разкъсан, въздухът попива ме,

    студът, оставил сини тайни по ръцете ми,

    нашепва за забравено,

    напомня,

    че е истински..."

    Как не съм те чела досега...Въздействаш ми много силно...Поздравления!!!




  • Не успявам да прочета всичко,което се публикува и така пропускам качествена поезия.Като твоята.Затова се връщам назад и препрочитам.
    Поздрави от мен ,Ася!
  • Прекрасно!!!
  • Благодаря ви!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...