Събудих се от плачещия стон в прозорците,
прегърнали сълзите ми, среднощните,
ръцете ми, дори в съня, обесиха милувките,
удавена в изсъхналия пламък на свещта,
преглъщам,
с дъх на восъчно...
Очите ми, безсънните, порязаха въздишките,
разкъсан, въздухът попива ме,
студът, оставил сини тайни по ръцете ми,
нашепва за забравено,
напомня,
че е истински...
© Ася All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
