на сутринта
Събудих се от плачещия стон в прозорците,
прегърнали сълзите ми, среднощните,
ръцете ми, дори в съня, обесиха милувките,
удавена в изсъхналия пламък на свещта,
преглъщам,
с дъх на восъчно...
Очите ми, безсънните, порязаха въздишките,
разкъсан, въздухът попива ме,
студът, оставил сини тайни по ръцете ми,
нашепва за забравено,
напомня,
че е истински...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ася Всички права запазени
