3 oct 2007, 10:18

На света в краката

  Poesía
1.3K 0 8

Под корен тежък -
горчилка остра, засадена
във гърлото -
заседнал вик.
Очите ти -
те виждат в черно,
трагично блед е твоят лик.


Сълзата ти -
припадаща принцеса -
уплашено и плашещо крещи,
душата ти - на поетеса -
обречени слова мълви.


Въртиш се в кръг -
светът върти се.
Поспреш за миг -
а той? - не спря,
усещаш май?...
Не той във твоите,
а ти си в негови крака.

                                                                                28.09.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Госпожа Стихийно Бедствие Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...