Под корен тежък -
горчилка остра, засадена
във гърлото -
заседнал вик.
Очите ти -
те виждат в черно,
трагично блед е твоят лик.
Сълзата ти -
припадаща принцеса -
уплашено и плашещо крещи,
душата ти - на поетеса -
обречени слова мълви.
Въртиш се в кръг -
светът върти се.
Поспреш за миг -
а той? - не спря,
усещаш май?...
Не той във твоите,
а ти си в негови крака.28.09.2007
© Госпожа Стихийно Бедствие Все права защищены
С обич за сълзата ти-
припадаща принцеса...