Oct 3, 2007, 10:18 AM

На света в краката

  Poetry
1.3K 0 8

Под корен тежък -
горчилка остра, засадена
във гърлото -
заседнал вик.
Очите ти -
те виждат в черно,
трагично блед е твоят лик.


Сълзата ти -
припадаща принцеса -
уплашено и плашещо крещи,
душата ти - на поетеса -
обречени слова мълви.


Въртиш се в кръг -
светът върти се.
Поспреш за миг -
а той? - не спря,
усещаш май?...
Не той във твоите,
а ти си в негови крака.

                                                                                28.09.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Госпожа Стихийно Бедствие All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...