С най-хубавите спомени за теб ще се опитвам да живея,

да подредя деня си някак и тук-таме да се засмея.

Ще гледам на света с едно на ум, напълно променена,

по-мъдра и отворила очи, а не като тогава заслепена.

Това, което имахме за мен бе две в едно – благословия и

изпитание...Така и не успях да го надвия, а после се превърна в наказание.

Ти ме накара да мечтая, да вярвам дори в невъзможни неща.

Подари ми обожание, остави ме тръпнеща.

С любовта си ме издигна, но и ме беляза.

Уж обичаше истинската мен, а свободата ми оряза.

Държеше ръката ми силно, но до болка.

Всеки пък щом се откъснех се чувствах жестока.

Разкъсвана от вината, живях щастлива в твоята прегръдка,

щастлива, но и на себе си - непозната.

Без теб ще е кошмарно празно, защото няма кой да вместя там,

където сам си бе направил място.

Но по добре така незаличена отколкото обичана, но в плен.