С най-хубавите спомени за теб ще се опитвам да живея,
да подредя деня си някак и тук-таме да се засмея.
Ще гледам на света с едно на ум, напълно променена,
по-мъдра и отворила очи, а не като тогава заслепена.
Това, което имахме за мен бе две в едно – благословия и
изпитание...Така и не успях да го надвия, а после се превърна в наказание.
Ти ме накара да мечтая, да вярвам дори в невъзможни неща.
Подари ми обожание, остави ме тръпнеща.
С любовта си ме издигна, но и ме беляза.
Уж обичаше истинската мен, а свободата ми оряза.
Държеше ръката ми силно, но до болка.
Всеки пък щом се откъснех се чувствах жестока.
Разкъсвана от вината, живях щастлива в твоята прегръдка,
щастлива, но и на себе си - непозната.
Без теб ще е кошмарно празно, защото няма кой да вместя там,
където сам си бе направил място.
Но по добре така незаличена отколкото обичана, но в плен.
© Галина Петрова Всички права запазени