19.01.2016 г., 7:53

На свобода

324 0 0

С най-хубавите спомени за теб ще се опитвам да живея,

да подредя деня си някак и тук-таме да се засмея.

Ще гледам на света с едно на ум, напълно променена,

по-мъдра и отворила очи, а не като тогава заслепена.

Това, което имахме за мен бе две в едно – благословия и

изпитание...Така и не успях да го надвия, а после се превърна в наказание.

Ти ме накара да мечтая, да вярвам дори в невъзможни неща.

Подари ми обожание, остави ме тръпнеща.

С любовта си ме издигна, но и ме беляза.

Уж обичаше истинската мен, а свободата ми оряза.

Държеше ръката ми силно, но до болка.

Всеки пък щом се откъснех се чувствах жестока.

Разкъсвана от вината, живях щастлива в твоята прегръдка,

щастлива, но и на себе си - непозната.

Без теб ще е кошмарно празно, защото няма кой да вместя там,

където сам си бе направил място.

Но по добре така незаличена отколкото обичана, но в плен.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...