19 янв. 2016 г., 07:53

На свобода

323 0 0

С най-хубавите спомени за теб ще се опитвам да живея,

да подредя деня си някак и тук-таме да се засмея.

Ще гледам на света с едно на ум, напълно променена,

по-мъдра и отворила очи, а не като тогава заслепена.

Това, което имахме за мен бе две в едно – благословия и

изпитание...Така и не успях да го надвия, а после се превърна в наказание.

Ти ме накара да мечтая, да вярвам дори в невъзможни неща.

Подари ми обожание, остави ме тръпнеща.

С любовта си ме издигна, но и ме беляза.

Уж обичаше истинската мен, а свободата ми оряза.

Държеше ръката ми силно, но до болка.

Всеки пък щом се откъснех се чувствах жестока.

Разкъсвана от вината, живях щастлива в твоята прегръдка,

щастлива, но и на себе си - непозната.

Без теб ще е кошмарно празно, защото няма кой да вместя там,

където сам си бе направил място.

Но по добре така незаличена отколкото обичана, но в плен.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...