24 ene 2010, 18:19

На тате 

  Poesía
875 0 3

             На тате

 

                                (22.12.2003,

                                ред.- 07.11.2009)

 

Вкъщи вечер се прибираше 

и, с тихи стъпки в коридора,

сили някакси събираше

да скрие своята умора.

 

И сядаше на канапето 

той, от тежкия ден изтощен,

и слушaше оная, дето 

му разказваше... (слушаше мен)

 

И после говореше с нея

за важни във живота неща.

(Как да избягам от тея,

дето са избрали глупостта!)

 

И споделяше със него тя,

и случваше се да заплаче...

(Бях срещала вече скръбта - 

тя редом със мене закрачи).

 

Заспиваше, до него свита

и заслушана в топлия глас,

усещаше - от зло е скрита

и от болка във нощния мраз.

 

И всяка вечер, чак до днеска

още чувствам тази топлина - 

във всяка трудност, мъка тежка - 

Тате е до мен – не съм сама...

© Борислава Илиева Зашева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??