На тате
На тате
(22.12.2003,
ред.- 07.11.2009)
Вкъщи вечер се прибираше
и, с тихи стъпки в коридора,
сили някакси събираше
да скрие своята умора.
И сядаше на канапето
той, от тежкия ден изтощен,
и слушaше оная, дето
му разказваше... (слушаше мен)
И после говореше с нея
за важни във живота неща.
(Как да избягам от тея,
дето са избрали глупостта!)
И споделяше със него тя,
и случваше се да заплаче...
(Бях срещала вече скръбта -
тя редом със мене закрачи).
Заспиваше, до него свита
и заслушана в топлия глас,
усещаше - от зло е скрита
и от болка във нощния мраз.
И всяка вечер, чак до днеска
още чувствам тази топлина -
във всяка трудност, мъка тежка -
Тате е до мен – не съм сама...
© Борислава Илиева Зашева All rights reserved.
