На татко
Когато се обадиха, че си умрял,
страхът във мен се изпари,
разбрах, че все пак оживях,
отприщиха се болка и сълзи.
Отиде си внезапно и болеше,
не исках да повярвам във това,
сърцето ми отчаяно кървеше,
животът ми поднесе пак тъга.
Но споменът за теб във мен остана,
и зная, че си в истинския кръговрат,
тъгата ми превърна се във заздравяла рана,
а ти живей си във божествения свят.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Неземна Todos los derechos reservados
