Когато се обадиха, че си умрял,
страхът във мен се изпари,
разбрах, че все пак оживях,
отприщиха се болка и сълзи.
Отиде си внезапно и болеше,
не исках да повярвам във това,
сърцето ми отчаяно кървеше,
животът ми поднесе пак тъга.
Но споменът за теб във мен остана,
и зная, че си в истинския кръговрат,
тъгата ми превърна се във заздравяла рана,
а ти живей си във божествения свят.
© Неземна All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
