Mar 5, 2016, 7:49 PM

На татко 

  Poetry » Other
352 0 1

Когато се обадиха, че си умрял,
страхът във мен се изпари,
разбрах, че все пак оживях,
отприщиха се болка и сълзи.

Отиде си внезапно и болеше,
не исках да повярвам във това,
сърцето ми отчаяно кървеше,
животът ми поднесе пак тъга.

Но споменът за теб във мен остана,
и зная, че си в истинския кръговрат,
тъгата ми превърна се във заздравяла рана,
а ти живей си във божествения свят.

 

© Неземна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Рано или късно всеки от нас преминава в божествения кръговрат. Отлична мисъл, Цвети!
    Бог да прости скъпите ни покойници, в твоя случай баща ти!
Random works
: ??:??