На теб
Натиска ме близък, но далечен, топъл поглед дълбок.
Дали да прекрача в простор неизследван, без дебнене?
Дали да докопам страха и го сграбча със скок?
Че духът ми, плътта ми до глад за любов са доведени!
Но преди да простя и простра изнемогнал в нозете ти
тази мърша охранена - душата ми гладна и жадна,
ще се боря без дъх, ще те тегля нагоре към себе си,
та дори моят връх да е дъно на твоята бездна!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados
