Натиска ме близък, но далечен, топъл поглед дълбок.
Дали да прекрача в простор неизследван, без дебнене?
Дали да докопам страха и го сграбча със скок?
Че духът ми, плътта ми до глад за любов са доведени!
Но преди да простя и простра изнемогнал в нозете ти
тази мърша охранена - душата ми гладна и жадна,
ще се боря без дъх, ще те тегля нагоре към себе си,
та дори моят връх да е дъно на твоята бездна!
© Ангел Веселинов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
