На теб
Натиска ме близък, но далечен, топъл поглед дълбок.
Дали да прекрача в простор неизследван, без дебнене?
Дали да докопам страха и го сграбча със скок?
Че духът ми, плътта ми до глад за любов са доведени!
Но преди да простя и простра изнемогнал в нозете ти
тази мърша охранена - душата ми гладна и жадна,
ще се боря без дъх, ще те тегля нагоре към себе си,
та дори моят връх да е дъно на твоята бездна!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Веселинов Все права защищены
