18 ago 2010, 22:47

Нà ти! Нà!

1.7K 0 41

 

Във стаята сме –  тя и ти, и аз...

Нахалница! Не я интересува,

че, като къса тишината между нас,

гласецът ú ме дразни до полуда...

 

Уж я привлича цветното перде,

покривката на масата, ракията...

Как може да си толкова разсеян!

Не виждаш ли? От чашата ти пие!

 

Подскача интересът ú като дразнител-

салфетките, солницата... А-хаа!

Нима си мисли, че съм сляпа и не виждам

как атакува твоята ръка?

 

Край вече! Нямам нерви! Прекипя ми.

Замахвам силно... Май те заболя ?

Проклетница! Успя да ми избяга.

На бузата ти кацна... Нà ти! Нà!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Горкото насекомо! Какво толкова ти е направило? То е толкова беззащитно...
  • Харесах! Поздрав!
  • Муха-ха-ха-ха-хааааааа... Много е яко това А финалът направо ме разби Сърдечни поздрави от мен
  • Аз такива нахалници ги смачквам между палеца и показалеца на лявата си ръка докато летят, със затворени очи при това. Пробвай другия път - лесно е
    п.п. много идейно стихо, развесели ме

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...