Нà ти! Нà!
Във стаята сме – тя и ти, и аз...
Нахалница! Не я интересува,
че, като къса тишината между нас,
гласецът ú ме дразни до полуда...
Уж я привлича цветното перде,
покривката на масата, ракията...
Как може да си толкова разсеян!
Не виждаш ли? От чашата ти пие!
Подскача интересът ú като дразнител-
салфетките, солницата... А-хаа!
Нима си мисли, че съм сляпа и не виждам
как атакува твоята ръка?
Край вече! Нямам нерви! Прекипя ми.
Замахвам силно... Май те заболя ?
Проклетница! Успя да ми избяга.
На бузата ти кацна... Нà ти! Нà!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дочка Василева Todos los derechos reservados
