18.08.2010 г., 22:47

Нà ти! Нà!

1.7K 0 41

 

Във стаята сме –  тя и ти, и аз...

Нахалница! Не я интересува,

че, като къса тишината между нас,

гласецът ú ме дразни до полуда...

 

Уж я привлича цветното перде,

покривката на масата, ракията...

Как може да си толкова разсеян!

Не виждаш ли? От чашата ти пие!

 

Подскача интересът ú като дразнител-

салфетките, солницата... А-хаа!

Нима си мисли, че съм сляпа и не виждам

как атакува твоята ръка?

 

Край вече! Нямам нерви! Прекипя ми.

Замахвам силно... Май те заболя ?

Проклетница! Успя да ми избяга.

На бузата ти кацна... Нà ти! Нà!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Горкото насекомо! Какво толкова ти е направило? То е толкова беззащитно...
  • Харесах! Поздрав!
  • Муха-ха-ха-ха-хааааааа... Много е яко това А финалът направо ме разби Сърдечни поздрави от мен
  • Аз такива нахалници ги смачквам между палеца и показалеца на лявата си ръка докато летят, със затворени очи при това. Пробвай другия път - лесно е
    п.п. много идейно стихо, развесели ме

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....