18.08.2010 г., 22:47

Нà ти! Нà!

1.7K 0 41

 

Във стаята сме –  тя и ти, и аз...

Нахалница! Не я интересува,

че, като къса тишината между нас,

гласецът ú ме дразни до полуда...

 

Уж я привлича цветното перде,

покривката на масата, ракията...

Как може да си толкова разсеян!

Не виждаш ли? От чашата ти пие!

 

Подскача интересът ú като дразнител-

салфетките, солницата... А-хаа!

Нима си мисли, че съм сляпа и не виждам

как атакува твоята ръка?

 

Край вече! Нямам нерви! Прекипя ми.

Замахвам силно... Май те заболя ?

Проклетница! Успя да ми избяга.

На бузата ти кацна... Нà ти! Нà!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Горкото насекомо! Какво толкова ти е направило? То е толкова беззащитно...
  • Харесах! Поздрав!
  • Муха-ха-ха-ха-хааааааа... Много е яко това А финалът направо ме разби Сърдечни поздрави от мен
  • Аз такива нахалници ги смачквам между палеца и показалеца на лявата си ръка докато летят, със затворени очи при това. Пробвай другия път - лесно е
    п.п. много идейно стихо, развесели ме

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...