18.08.2010 г., 22:47

Нà ти! Нà!

1.7K 0 41

 

Във стаята сме –  тя и ти, и аз...

Нахалница! Не я интересува,

че, като къса тишината между нас,

гласецът ú ме дразни до полуда...

 

Уж я привлича цветното перде,

покривката на масата, ракията...

Как може да си толкова разсеян!

Не виждаш ли? От чашата ти пие!

 

Подскача интересът ú като дразнител-

салфетките, солницата... А-хаа!

Нима си мисли, че съм сляпа и не виждам

как атакува твоята ръка?

 

Край вече! Нямам нерви! Прекипя ми.

Замахвам силно... Май те заболя ?

Проклетница! Успя да ми избяга.

На бузата ти кацна... Нà ти! Нà!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Горкото насекомо! Какво толкова ти е направило? То е толкова беззащитно...
  • Харесах! Поздрав!
  • Муха-ха-ха-ха-хааааааа... Много е яко това А финалът направо ме разби Сърдечни поздрави от мен
  • Аз такива нахалници ги смачквам между палеца и показалеца на лявата си ръка докато летят, със затворени очи при това. Пробвай другия път - лесно е
    п.п. много идейно стихо, развесели ме

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...