14 dic 2007, 20:29

На Ти с живота

  Poesía
2.1K 0 33

Пречиствам се в сълзите

на изживяно в тебе.

През нощите гризеш ме.

Посрещам утрини

без чувство за вина.

Спасявам се във кътчета

невидими за тебе.

Моментите ти тъмни

пресъздавам в светлина.

Аз се раздавам.

Ти крадеш от мене.

Оглеждам се в звездите.

Пречупваш ме

през призмата

на твоите огледала.

Все още вярващи

летят мечтите ми...

Ти връщаш ми ги без крила.

Понякога оставяш ме без сила.

Повярвай,

лесно няма да се дам.

За тебе смъртна съм.

Но ти си даден заем .

На тялото.

Душата  ми е част  от вечността.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариета Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...