14 dic 2007, 20:29

На Ти с живота

  Poesía
2.1K 0 33

Пречиствам се в сълзите

на изживяно в тебе.

През нощите гризеш ме.

Посрещам утрини

без чувство за вина.

Спасявам се във кътчета

невидими за тебе.

Моментите ти тъмни

пресъздавам в светлина.

Аз се раздавам.

Ти крадеш от мене.

Оглеждам се в звездите.

Пречупваш ме

през призмата

на твоите огледала.

Все още вярващи

летят мечтите ми...

Ти връщаш ми ги без крила.

Понякога оставяш ме без сила.

Повярвай,

лесно няма да се дам.

За тебе смъртна съм.

Но ти си даден заем .

На тялото.

Душата  ми е част  от вечността.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариета Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....