Dec 14, 2007, 8:29 PM

На Ти с живота

  Poetry
2.1K 0 33

Пречиствам се в сълзите

на изживяно в тебе.

През нощите гризеш ме.

Посрещам утрини

без чувство за вина.

Спасявам се във кътчета

невидими за тебе.

Моментите ти тъмни

пресъздавам в светлина.

Аз се раздавам.

Ти крадеш от мене.

Оглеждам се в звездите.

Пречупваш ме

през призмата

на твоите огледала.

Все още вярващи

летят мечтите ми...

Ти връщаш ми ги без крила.

Понякога оставяш ме без сила.

Повярвай,

лесно няма да се дам.

За тебе смъртна съм.

Но ти си даден заем .

На тялото.

Душата  ми е част  от вечността.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариета Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...