Dec 14, 2007, 8:29 PM

На Ти с живота

  Poetry
2.1K 0 33

Пречиствам се в сълзите

на изживяно в тебе.

През нощите гризеш ме.

Посрещам утрини

без чувство за вина.

Спасявам се във кътчета

невидими за тебе.

Моментите ти тъмни

пресъздавам в светлина.

Аз се раздавам.

Ти крадеш от мене.

Оглеждам се в звездите.

Пречупваш ме

през призмата

на твоите огледала.

Все още вярващи

летят мечтите ми...

Ти връщаш ми ги без крила.

Понякога оставяш ме без сила.

Повярвай,

лесно няма да се дам.

За тебе смъртна съм.

Но ти си даден заем .

На тялото.

Душата  ми е част  от вечността.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариета Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...