На тихата улица

Хубав празник е Гергьовден, той е ден на храбростта.

Светъл празник всенароден, ден с трапези и цветя.

Агне печено, невинно ни примамва с аромат.

А трапезата без вино знаем, че не става, брат.

Ала виното различно на човешката душа

действа. Някои прилично се прибират у дома,

а пък други стават буйни, търсят да се заядат

и в скандали най-безумни се забъркват всеки път.

Тъй един за битка скочил. Ала домакинът строг

бързо портата посочил на пияния булдог.

Нямало какво да прави, тръгнал си, ала решил

с другия да се разправи и във сенките се скрил.

Края чухме в новините: Щом „врагът“ се появил,

той, без нищо да го пита, нож в гърдите му забил.

После – паника, линейка с вой потънала в нощта...

Нападателят офейкал, хванали го след това.

Краят е благоприятен. Жертвата е оживял.

Извършителят нещастен стореното е признал.

Следват: разпити в ареста, дело и затворът строг.

А остават две семейства, вече със разбит живот.

От играчка става плачка, поговорката гласи.

Светъл празник в нощ касапска тук превърнал се, уви.

Тъй за уличката малка ненадейно се разчу

и наистина е жалко, че със лошо се прочу.