16.05.2024 г., 9:55

На тихата улица

466 0 0

Хубав празник е Гергьовден, той е ден на храбростта.

Светъл празник всенароден, ден с трапези и цветя.

Агне печено, невинно ни примамва с аромат.

А трапезата без вино знаем, че не става, брат.

 

Ала виното различно на човешката душа

действа. Някои прилично се прибират у дома,

а пък други стават буйни, търсят да се заядат

и в скандали най-безумни се забъркват всеки път.

 

Тъй един за битка скочил. Ала домакинът строг

бързо портата посочил на пияния булдог.

Нямало какво да прави, тръгнал си, ала решил

с другия да се разправи и във сенките се скрил.

 

Края чухме в новините: Щом „врагът“ се появил,

той, без нищо да го пита, нож в гърдите му забил.

После – паника, линейка с вой потънала в нощта...

Нападателят офейкал, хванали го след това.

 

Краят е благоприятен. Жертвата е оживял.

Извършителят нещастен стореното е признал.

Следват: разпити в ареста, дело и затворът строг.

А остават две семейства, вече със разбит живот.

 

От играчка става плачка, поговорката гласи.

Светъл празник в нощ касапска тук превърнал се, уви.

Тъй за уличката малка ненадейно се разчу

и наистина е жалко, че със лошо се прочу.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Дунеловски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...