12 feb 2008, 15:49

На Тошко.

  Poesía » Otra
1.1K 0 2

 

На Тошко.

Не свършват кошмарните нощи и дни,

нашите болки нощта ги събира!

Страдания, връхлитащи като снежни вълни,

щом я няма усмивката ти - какво друго да диря!?

 

Горещи сълзи капят по изстиналото лице,

светът за мен се срина!

А мъката изгаря празното ми вече сърце,

защо си ти замина!?

 

С какво заслужихме това наказание,

защо към Рая премина?

40 дни мъка - чак не е за вярване!

А казват, че от мъка се умира...

 

 

Почивай в мир, приятелю! Винаги ще бъдеш в сърцето и душата ми, а и не само в моята!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вцд Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...