12 февр. 2008 г., 15:49

На Тошко.

1.1K 0 2

 

На Тошко.

Не свършват кошмарните нощи и дни,

нашите болки нощта ги събира!

Страдания, връхлитащи като снежни вълни,

щом я няма усмивката ти - какво друго да диря!?

 

Горещи сълзи капят по изстиналото лице,

светът за мен се срина!

А мъката изгаря празното ми вече сърце,

защо си ти замина!?

 

С какво заслужихме това наказание,

защо към Рая премина?

40 дни мъка - чак не е за вярване!

А казват, че от мъка се умира...

 

 

Почивай в мир, приятелю! Винаги ще бъдеш в сърцето и душата ми, а и не само в моята!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вцд Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....