12 февр. 2008 г., 15:49

На Тошко.

1.1K 0 2

 

На Тошко.

Не свършват кошмарните нощи и дни,

нашите болки нощта ги събира!

Страдания, връхлитащи като снежни вълни,

щом я няма усмивката ти - какво друго да диря!?

 

Горещи сълзи капят по изстиналото лице,

светът за мен се срина!

А мъката изгаря празното ми вече сърце,

защо си ти замина!?

 

С какво заслужихме това наказание,

защо към Рая премина?

40 дни мъка - чак не е за вярване!

А казват, че от мъка се умира...

 

 

Почивай в мир, приятелю! Винаги ще бъдеш в сърцето и душата ми, а и не само в моята!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вцд Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....