Feb 12, 2008, 3:49 PM

На Тошко.

  Poetry » Other
1.1K 0 2

 

На Тошко.

Не свършват кошмарните нощи и дни,

нашите болки нощта ги събира!

Страдания, връхлитащи като снежни вълни,

щом я няма усмивката ти - какво друго да диря!?

 

Горещи сълзи капят по изстиналото лице,

светът за мен се срина!

А мъката изгаря празното ми вече сърце,

защо си ти замина!?

 

С какво заслужихме това наказание,

защо към Рая премина?

40 дни мъка - чак не е за вярване!

А казват, че от мъка се умира...

 

 

Почивай в мир, приятелю! Винаги ще бъдеш в сърцето и душата ми, а и не само в моята!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вцд All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...