На този, който е в психиатрията

19 feb 2014, 21:01

Poesía » Filosófica

440 0 2

В очите ти се вижда гняв и болка.
Гласът ти крие страх и отчаяние
и вече не броиш ти колко
изпил си ти до пълно безсъзнание.

В очите ти се вижда ярост тъпа.
Зверче ранено бие във сърцето ти
и аз не зная как ли да постъпя
надежда да изгрее на лицето ти.

В очите ти се вижда примирение,
че сринаха се твоите мечти.
Във алкохола търсиш ти спасение
и мъртви веч са твоите очи.

Пред теб стои едно решение -
да избереш живота пред смъртта,
и ако ти си избереш забвение,
обричаш се на вечна самота.

Животът си тече със скорост бясна.
Недей изпуска влак след влак,
защото бъдещето е неясно
и сигурно ще страдаш пак.

Но всяко истинско страдание
превръща те от звяр във бог,
в момента твоето съзнание
на участ черна е в залог.

Но паднеш ли, да се изправиш -
по трудно във живота няма,
защото болка да забравиш
се иска смелост най-голяма.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

streptococcus (Таня Гулериа)

2016-12-13T10:38:25+02:00

Благодаря
Sevgimizi (Лора)

2014-02-23T01:39:00+02:00

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СИЛНО И ИСТИНСКО!!!!!!ГРАБВАЩО И ЗАПОМНЯЩО СЕ!!!ТИ СИ ХЕМ ТАЛАНТЛИВА, ХЕМ МЪДРА!!!И си личи и колко си силна!!!!БРАВО!!!!!!Много ми хареса!!!Страхотно истинко изкуство!!!!