На този, който е в психиатрията
В очите ти се вижда гняв и болка.
Гласът ти крие страх и отчаяние
и вече не броиш ти колко
изпил си ти до пълно безсъзнание.
В очите ти се вижда ярост тъпа.
Зверче ранено бие във сърцето ти
и аз не зная как ли да постъпя
надежда да изгрее на лицето ти.
В очите ти се вижда примирение,
че сринаха се твоите мечти.
Във алкохола търсиш ти спасение
и мъртви веч са твоите очи.
Пред теб стои едно решение -
да избереш живота пред смъртта,
и ако ти си избереш забвение,
обричаш се на вечна самота.
Животът си тече със скорост бясна.
Недей изпуска влак след влак,
защото бъдещето е неясно
и сигурно ще страдаш пак.
Но всяко истинско страдание
превръща те от звяр във бог,
в момента твоето съзнание
на участ черна е в залог.
Но паднеш ли, да се изправиш -
по трудно във живота няма,
защото болка да забравиш
се иска смелост най-голяма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Гулериа Всички права запазени
