streptococcus (Таня Гулериа)
261 269
19 февр. 2014 г., 21:01

На този, който е в психиатрията 

  Поэзия » Философская
437 0 2

В очите ти се вижда гняв и болка.
Гласът ти крие страх и отчаяние
и вече не броиш ти колко
изпил си ти до пълно безсъзнание.


В очите ти се вижда ярост тъпа.
Зверче ранено бие във сърцето ти
и аз не зная как ли да постъпя
надежда да изгрее на лицето ти.


В очите ти се вижда примирение,
че сринаха се твоите мечти.
Във алкохола търсиш ти спасение
и мъртви веч са твоите очи.


Пред теб стои едно решение -
да избереш живота пред смъртта,
и ако ти си избереш забвение,
обричаш се на вечна самота.


Животът си тече със скорост бясна.
Недей изпуска влак след влак,
защото бъдещето е неясно
и сигурно ще страдаш пак.


Но всяко истинско страдание
превръща те от звяр във бог,
в момента твоето съзнание
на участ черна е в залог.


Но паднеш ли, да се изправиш -
по трудно във живота няма,
защото болка да забравиш
се иска смелост най-голяма.

© Таня Гулериа Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря
  • ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СИЛНО И ИСТИНСКО!!!!!!ГРАБВАЩО И ЗАПОМНЯЩО СЕ!!!ТИ СИ ХЕМ ТАЛАНТЛИВА, ХЕМ МЪДРА!!!И си личи и колко си силна!!!!БРАВО!!!!!!Много ми хареса!!!Страхотно истинко изкуство!!!!
Предложения
: ??:??