14 jul 2006, 0:39

На тръгване 

  Poesía » De amor
1667 1 14

Изтръгвайки те бавно от сърцето си
с отчайващ, безпощаден мазохизъм,
обречена съм, зная, и понесла съм
аз всяка болка-фибра в своя организъм.
И колкото да се насилвам да те заличавам
от мислите, от разума и от сърцето си,
следите ти по тялото ми все остават
от парещите пръсти на ръцете ти.
Крещя безмълвно: "Мразя те! Не искам да те видя!
Успях да се преборя с любовта към тебе!"
Очите ми преливат, натежали от обида,
ала защо, премрежени, към твоите са вперени?
Ще те изтръгна бавно от душата си,
дори да е последното, което ще направя.
Любов - желана, преживяна и очаквана...
Ще те изтръгна, но едва ли ще забравя.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??