14 июл. 2006 г., 00:39

На тръгване

2K 1 14

Изтръгвайки те бавно от сърцето си
с отчайващ, безпощаден мазохизъм,
обречена съм, зная, и понесла съм
аз всяка болка-фибра в своя организъм.
И колкото да се насилвам да те заличавам
от мислите, от разума и от сърцето си,
следите ти по тялото ми все остават
от парещите пръсти на ръцете ти.
Крещя безмълвно: "Мразя те! Не искам да те видя!
Успях да се преборя с любовта към тебе!"
Очите ми преливат, натежали от обида,
ала защо, премрежени, към твоите са вперени?
Ще те изтръгна бавно от душата си,
дори да е последното, което ще направя.
Любов - желана, преживяна и очаквана...
Ще те изтръгна, но едва ли ще забравя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...