14.07.2006 г., 0:39

На тръгване

2K 1 14

Изтръгвайки те бавно от сърцето си
с отчайващ, безпощаден мазохизъм,
обречена съм, зная, и понесла съм
аз всяка болка-фибра в своя организъм.
И колкото да се насилвам да те заличавам
от мислите, от разума и от сърцето си,
следите ти по тялото ми все остават
от парещите пръсти на ръцете ти.
Крещя безмълвно: "Мразя те! Не искам да те видя!
Успях да се преборя с любовта към тебе!"
Очите ми преливат, натежали от обида,
ала защо, премрежени, към твоите са вперени?
Ще те изтръгна бавно от душата си,
дори да е последното, което ще направя.
Любов - желана, преживяна и очаквана...
Ще те изтръгна, но едва ли ще забравя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...