На тръгване
когато се налеят светлина.
Че те са като кошници цветя!
Че те са като пъстри книги-приказки!
И в тръпка после ще му ги разкажеш.
На тръгване си мисля - ти си глас мой!
Ехото си на една въздишка.
Откъртено парченце тишина.
И как не мога да съм оня странник,
комуто в стонове ще се изпееш!
На тръгване си мисля за това,
как тебе търсят всичките посоки.
И аз съм само стъпки, стъпки, стъпки...
Но съмва ден.
Открехва се врата.
На тръгване си мисля - самота.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Райчо Русев Todos los derechos reservados
