10 oct 2009, 17:03
На тръгване
На тръгване си мисля за очите ти,
когато се налеят светлина.
Че те са като кошници цветя!
Че те са като пъстри книги-приказки!
И в тръпка после ще му ги разкажеш.
На тръгване си мисля - ти си глас мой!
Ехото си на една въздишка.
Откъртено парченце тишина.
И как не мога да съм оня странник,
комуто в стонове ще се изпееш!
На тръгване си мисля за това,
как тебе търсят всичките посоки.
И аз съм само стъпки, стъпки, стъпки...
Но съмва ден.
Открехва се врата.
На тръгване си мисля - самота.
когато се налеят светлина.
Че те са като кошници цветя!
Че те са като пъстри книги-приказки!
И в тръпка после ще му ги разкажеш.
На тръгване си мисля - ти си глас мой!
Ехото си на една въздишка.
Откъртено парченце тишина.
И как не мога да съм оня странник,
комуто в стонове ще се изпееш!
На тръгване си мисля за това,
как тебе търсят всичките посоки.
И аз съм само стъпки, стъпки, стъпки...
Но съмва ден.
Открехва се врата.
На тръгване си мисля - самота.
© Райчо Русев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
мноооого хубаво, Райсън!
-
"Но съмва ден.
Открехва се врата." -
"И тихо светлината влиза,
огрява мойта самота
и усещам - толкова си близо..."
Поздрав! -
стъпки...стъпки...твоите стъпки...към нея.
нещо много, много хубаво. -
"Откъртено парченце тишина."
Ех, Райсън! -
Всяко тръгване е тъжно...
-
РАЙСЪН ти си гейзер от думи и изрази, обичам да те чета. ПОЗДРАВ!
-
Стнана ми много тъжно, което ще рече, че стихът ти е прекрасен!Докосва съцето!Поздрав!
-
На тръгване...
Остани!!
Красив стих ,Райсън!Благодаря ти !
-
Стиховете ти са една овладяна със силата на духа и мъдростта емоционална лавина! Много щедро чувство! Много красота на мисълта и отношението!
Как тебе търсят всичките посоки,
а аз съм само стъпки, стъпки, стъпки...
Копнеж и обич си! Благодаря за поезията! -
Най-лошият вариант е да си самотен, когато сте двама... а другото е преодолимо. Поздрав.
-
Чудесен стих! Поздрави!
-
Защо ли си мисля, че тази дама те е научила, Райсън,
дето няма нищо по-хубаво от самотата, когато...
не си сам.
Поздрави за прекрасния стих! -
"И аз съм само стъпки, стъпки, стъпки..."
Посоката, която е раздяла
притихва като слънцето по мръкнало
И само самотата си е цяла...
Великолепен както винаги! -
Защо не можеш да си оня странник, а?
-
..."И аз съм само стъпки, стъпки, стъпки... "
Стъпвам в тишината. Сърдечни поздрави! -
Да!
-
Щом има стъпки, няма самота!
Поздрави, Райсън! -
Запазвам си го! Благодаря ти, Райсън!
-
Пълно е сърцето ти, Райсън!
-
Но пазиш в самотното сърце очите, гласа, стъпките...Колко е пълно сърцето ти и колко красиви - стиховете ти. Не спирам да те чета.
-
"... една въздишка..."
Поздрав! -
прибирам си го при другите парички... благодаря ти, Райсън!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
