5 jul 2011, 21:06

На тръгване 

  Poesía
852 0 3

Сякаш съм увиснала на прага на вратата,

а светът е натежал  като планета.

Ще устоиш, относителност е самотата,

мен ме викат дивите полета.

С вълци да разкъсвам стереотипите.

Прости ми, че ще чакаш да се върна.

Този свят е ад за достойните и силните

и трябва да потеглям, щом се мръкне.

Защото съм от онези, прокълнатите,

пред които Вселената на тръгване ще се изпречи.

Ще ме замерят със злобен присмех непознатите.

Защото вие, хората, най-малко сте Човеци.

© Пепп Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??