Сякаш съм увиснала на прага на вратата,
а светът е натежал като планета.
Ще устоиш, относителност е самотата,
мен ме викат дивите полета.
С вълци да разкъсвам стереотипите.
Прости ми, че ще чакаш да се върна.
Този свят е ад за достойните и силните
и трябва да потеглям, щом се мръкне.
Защото съм от онези, прокълнатите,
пред които Вселената на тръгване ще се изпречи.
Ще ме замерят със злобен присмех непознатите.
Защото вие, хората, най-малко сте Човеци.