5.07.2011 г., 21:06 ч.

На тръгване 

  Поезия
929 0 3

Сякаш съм увиснала на прага на вратата,

а светът е натежал  като планета.

Ще устоиш, относителност е самотата,

мен ме викат дивите полета.

С вълци да разкъсвам стереотипите.

Прости ми, че ще чакаш да се върна.

Този свят е ад за достойните и силните

и трябва да потеглям, щом се мръкне.

Защото съм от онези, прокълнатите,

пред които Вселената на тръгване ще се изпречи.

Ще ме замерят със злобен присмех непознатите.

Защото вие, хората, най-малко сте Човеци.

© Пепп Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??