Сякаш съм увиснала на прага на вратата,
а светът е натежал като планета.
Ще устоиш, относителност е самотата,
мен ме викат дивите полета.
С вълци да разкъсвам стереотипите.
Прости ми, че ще чакаш да се върна.
Този свят е ад за достойните и силните
и трябва да потеглям, щом се мръкне.
Защото съм от онези, прокълнатите,
пред които Вселената на тръгване ще се изпречи.
Ще ме замерят със злобен присмех непознатите.
Защото вие, хората, най-малко сте Човеци.
© Пепп All rights reserved.
Прегръщам те!Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
