face04 (Таня Кирилова)
163 3746
22 ago 2008, 7:51

На тръгване към вечността 

  Poesía
567 0 16

Този стих е писан под въздействие на
                                                                                 емоция от смъртта на моя близка.
                                                                                 Нищо лично.


Ела!

Подай ръка!

До мен във мрака тихо поседни.

Преди тръгване позволи да си поплача,

за пропуснатите... мигове-мечти.

Не мога с нищо времето да върна.

Изтече безвъзвратно

между пръстите... като вода.

А колко жалко,

че не се обичахме със него.

То все бързаше,

а аз по него... но едва, едва.

И спомени от щастие си имам.

И мислех, че сънуват в капчици роса.

Но виждам, че и тях си взела,

сега блестят в ореола ти... като звезда.

И за любовите си искам малко да разкажа.

Не бяха много.

Но имаха различни имена.

Да, кимаш...

разбира се, че ти знаеш и за това.

И трудностите няма да забравя.

Те лутат се край мен и моята наведена глава.

И с тях ще трябва да се справям...

във следваща си съдба.

Не ме поглеждай с укор.

Когато съмне, ще ти подаря изстрадалата си душа.

И смирена по пътя ти ще те последвам,

нали за мене си дошла.

А тук след мен,

безжизнен спомен в мислите на някой,

ще е с послеслов, "Поклон"...

и може би сълза.

 

Таня Кирилова

 

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??