Този стих е писан под въздействие на
емоция от смъртта на моя близка.
Нищо лично.
Ела!
Подай ръка!
До мен във мрака тихо поседни.
Преди тръгване позволи да си поплача,
за пропуснатите... мигове-мечти.
Не мога с нищо времето да върна.
Изтече безвъзвратно
между пръстите... като вода.
А колко жалко, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация